Оздравяване на организма - Хипертермия като процедура с общ оздравителен ефект –
Оздравяване с модерни методи
+42,5*С +44*С - това вече е възможно.

Пациентът К., на 26 години, дойде в нашата клиника през април 2005 година с диагностицирана ХИВ-инфекция в стадий IVА, персистираща ламфоаденопатия, хепатомегалия. С оплаквания за уголемяване на лимфните възли под мишниците, повишена умора, понижена работоспособност, нарушен сън, понижен апетит. Нивото на CD4+ лимфоцити е 438 клетки, а вирусното натоварване е 450000 копия на РНК в 1 мл кръвен серум.


На пациента се назначава лечение, включващо 5 процедури перфузионна хипертермия (ПХ) в рамките на първата година по разработена в клиниката схема.

След третата процедура на перфузионна хипертермия значително намалява размерът на лимфните възли под мишниците, възвръща се апетитът, повишава се имунитетът, понижава се вирусното натоварване. След 2 месеца, преди четвъртата процедура по перфузионна хипертермия, нивото на CD4+ лимфоцити е 746 клетки, а вирусното натоварване е 6800 копия на РНК в 1 мл кръвен серум. При пациента се наблюдава значително намаляване на умората, повишаване на работоспособността (работи като тираджия), нормализиране на съня, добър апетит. Бе проведена четвърта, а след половин година и пета процедура по хипертермия. След това нивото на CD4+ лимфоцити стига до 960 клетки, а вирусното натоварване се понижава до 670 копия на РНК в 1 мл кръвен серум.

На пациента бе препоръчан по един сеанс обща хипертермия на година.
През юни 2007 година пациентът К. преминава през шеста процедура, той се чувства добре, води пълноценен живот, без никакви здравословни оплаквания. Медикаментозна антиретровирусна терапия не се е провеждала. Показателите от проведени общи биохимични и имунологични изследвания са в нормални граници. Към този момент при пациента е отчетено вирусно натоварване по 920 копия на РНК в 1 мл кръвен серум.

Етапно заключение: в резултат на проведено хипертермично лечение имунодефицитът (СПИН) е отстранен и се провежда профилактика.

 

4.1. Инфекциозни заболявания


Хепатит С


Вземайки под внимание незадоволителните резултати от лечението на хепатит С с използване на съвременни химиотерапевтични препарати (тежка поносимост, възникване на медикаментозна резистентност, нестабилна реакция спрямо лечението), ние предложихме метод за интензивно топлинно лечение (ИТЛ) за борба с вирусния хепатит С.


Сред 41 пациента, преминали общо 92 процедури ИТЛ срещу хепатит С, има 29 мъже и 12 жени. Възрастта е от 18 до 49 години. Нито един от пациентите не е преминавал през противовирусна терапия. В преобладаващата част от случаите хепатит С е съпътстващо заболяване при вторичен имунодефицит с различен генезис, в това число при ХИВ-инфекции, хрониосепсис. Диагностиката на вирусния хепатит С се основаваше върху клинични, лабораторни данни и резултати от полимеразна верижна реакция, които са основни при определяне на диагнозата. Ще вземем за пример пациентката П.В. (20-годишна, болна в продължение на около 1,5 години), за да покажем динамиката на вирусното натоварване след проведени сеанси ИТЛ. При постъпване в клиниката на 03.05.04 г. вирусното натоварване е 1,25 ?104 копия на РНК HCV в 1 мл кръвен серум. Проведени са три сеанса ИТЛ.


На 04.05.04 г. е проведена първата процедура по ИТЛ. Температура 43,5 °C, време на експозиция при температура, по-висока от 43 °С – 4 минути. В рамките на едно денонощие след процедурата вирусното натоварване е 1,1 ?103 копия.
На 06.05.04 г. е проведена втората процедура по ИТЛ. Температура 43,5 °С, време на експозиция при температура, по-висока от 43 °С – 5 минути. Вирусно натоварване след едно денонощие – 7,2 ?102.
На 18.07.04 г. е проведена третата процедура по ИТЛ. Температура 43,4 °С, време на експозиция при температура, по-висока от 43 °С – 4 минути. Вирусно натоварване след едно денонощие – <200 копия в 1 мл.
Нивото на вирусното РНК в кръвния серум се определя по метода на полимеразна верижна реакция при 12 пациента. При останалите 29 пациента нивото на РНК не се определя по технически причини.

Динамиката на вирусното натоварване, подобна на представената на изобр. 22, се наблюдава и при останалите 11 пациента. При един пациент (жена, Е.К., 18 години) след три сеанса ИТЛ (43,2–43,5 °C) вирусното натоварване се понижава само незначително. За съжаление повечето пациенти не спазват препоръките за периодични изследвания и не попадат в нашето полезрение. От общо 41 пациента в тази група ние имахме възможност да наблюдаваме динамиката на състоянието само при 10 пациента в течение на 7-годишен период. При всички 10 пациента се забелязва подобряване на общото състояние, нормализиране на функционалните показатели за дейността на черния дроб и стабилизиране на ниските стойности на нивото на вирусното натоварване. Представените от нас малобройни наблюдения позволяват да се надяваме, че възможно по-нататъшните изследвания относно прилагането на ИТЛ, в съчетание с антивирусни препарати, могат съществено да подобрят резултатите от лечението на хепатит С.


4.2. Онкология


Всички, които се интересуват от историческите данни, свързани с използването на хипертермични лечебни методи в различните сфери на медицината, могат да се запознаят с монографиите на Ф.В. Балюзек (2001, 2004), където изключително коректно са изложени постиженията и трудностите (в това число и от немедицински характер), срещу които са били изправени изследователите и лекарите в сферата на хипертермията както в Русия, така и в чужбина.

 

Интензивно топлинно лечение на лица с онкологична патология намира приложение в следните случаи:
• като противорецидивно лечение след радикално отстраняване на тумора;
• като циторедуктивна процедура, насочена към преминаване на тумора от неоперативно състояние в оперативно (това е приложимо само за тумори с неголеми размери и не за всички локализации);
• като имуностимулираща процедура за осигуряване на възможност за по-нататъшно провеждане на химио- и лъчева терапия;
• преди прилагане на други методи на въздействие върху тумора за повишаване на чувствителността на злокачествените клетки.

Прилагане на ИТЛ за предотвратяване на рецидиви


Пациенти с голям обем туморна (в това число метастатична) тъкан не могат да се подлагат на интензивно топлинно лечение. Причината е в това, че при разграждане на тумора след такава процедура съществува много висока вероятност от развитие на ендогенна интоксикация, справянето с която е доста трудно, а понякога и невъзможно. Друг ще е ефектът, ако пациентът е преминал през радикална или условно радикална операция с отстраняване на критичната туморна маса. В такъв случай вероятността да има микрометастази, за потискане на които ние прилагаме интензивно топлолечение, е много висока. Използването на химиотерапия е нискоефективно, а самата процедура доста тежко се понася от пациента. ИТЛ трябва да се провежда колкото се може по-скоро след операцията. В нашата практика има случаи на провеждане на ИТЛ в 10–12-дневен срок след оперативната намеса. Представяме няколко клинични примера.


Мъж, М.Н., 43-годишен, постъпва в клиниката с диагностициран рабдомиосарком на големия гръден мускул вляво, състояние след частично отстраняване на тумора, проведено през януари 2003 година. През февруари 2003 година са проведени два сеанса ИТЛ с повишаване на температурата на тялото до 43,3 и 43,4 °С. През април 2003 година е проведена радикална операция – отстраняване на големия и малкия гръден мускул вляво, лимфаденектомия на лимфните възли под мишниците. При хистологично изследване е установена патоморфоза на тумора с «неясен» генезис. През май 2003 година – два сеанса ИТЛ (t 43,3 и 43,4 °C). Оттогава по два пъти на година се провежда по един сеанс ИТЛ. Последният път е през октомври 2008 година. Преди всеки сеанс се провеждат пълни клинично-лабораторни изследвания. Данни за метастазиране или рецидивиране няма. Други методи за лечение не са се прилагали. Мъжът е работоспособен.


Мъж, К.В., 52-годишен, постъпва в клиниката с диагностициран очен меланом. През февруари 2004 година е проведена енуклеация. По два-три пъти на година се провеждат сеанси ИТЛ (t 42,8–43,1 °С). Преди всеки сеанс ИТЛ се провеждат пълни клинично-лабораторни изследвания. Данни за рецидиви или метастази няма. Продължава да работи по специалността си (инженер).


Мъж, У.Д., 57-годишен. Диагноза: рак на стомаха, III стадий. През април 2003 година е проведена субтотална резекция на стомаха. От май 2003 година до октомври 2008 година преминава 12 сеанса ИТЛ (t 42,7–43,3 °C). Не се подлага на никакво друго лечение. Последното комплексно изследване е направено през септември 2008 година. Данни за рецидивиране и метастазиране на тумора няма. Мъжът е трудоспособен (кара такси).


Мъж, Д.В., 54-годишен. Диагноза: рак на средното ампуларно отделение на дебелото черво, III стадий. През март 2004 година е извършена предна резекция на дебелото черво. От юни 2004 година до октомври 2008 година преминава 8 сеанса ИТЛ (t 42,9–43,5 °С). Последното комплексно изследване е направено през септември 2008 година (колоноскопия, КТ на стомашната кухина, задстомашното пространство и гръдния кош). Данни за рецидиви и метастазиране на процеса няма.


Мъж, К.Д., 29-годишен. Диагноза: ангиоретикулосарком на бедрото, хистологично потвърден през януари 2003 година. От март 2003 година се подлага на ИТЛ. През юли 2003 година е диагностицирано множествено метастатично засягане на белите дробове и лимфните възли на медиастинума. Провежда се ТХТ в областта на основната локализация на тумора (бедрото), сумарна доза 46 Гр. От март 2003 година до септември 2008 година се провеждат 23 сеанса ИТЛ (t 43,2–43,7 °С). Понастоящем пациентът има инвалидност (III група). Общото му състояние е задоволително, през летните месеци често кара колело. Прогресиране на метастатичното засягане няма (по данни от КТ към септември 2008 година).


Мъж, Р.Ю., 58-годишен. Диагноза: рак на бъбрека с множествени метастази в белите дробове и в диафизата на раменната кост (патологична фрактура). През юни 2005 година – нефректомия. Наличието на метастази е установено през август 2005 година. От септември 2005 година до октомври 2008 година преминава 12 сеанса ИТЛ (t 42,9–43,4 °C). Състоянието е стабилно. Инвалид III група. Активно работи у дома. По данни към октомври 2008 година признаци за по-нататъшно прогресиране на процеса няма.


Тук е представен неголям брой клинични примери, които не предизвикват оптимизъм нито от гледна точка на продължителността, нито от гледна точка на качеството на живота. И ние не се утешаваме с мисълта, че благодарение на ИТЛ сме постигнали пълно излекуване. Обаче систематичното многократно провеждане на ИТЛ позволява на пациентите да имат сравнително продължителен (противно на статистическите данни) и качествен живот.


Циторедуктивният ефект на ИТЛ


Както стана ясно, не само химио- и лъчевата терапия оказва циторедуктивно въздействие. Това е характерно и за интензивното топлинно лечение. От три до пет сеанса предоперативно ИТЛ се понасят значително по-леко, отколкото химио- и/или лъчева терапия, и позволяват да се намали обемът на тумора, което дава възможност за оперативна намеса. По-долу са представени клинични примери.


Жена, И.Т., 63-годишна. Диагноза: рак на млечната жлеза T4d N0 M0 (според класификацията на Н.М. Блинов, 1998 г.). В общинското онкологично отделение на пациентката предлагат 4–6 курса полихимиотерапия с последващо разглеждане на въпроса за оперативна намеса. Пациентката отказва да бъде подложена на такова лечение. През май 2003 година са проведени 5 сеанса ИТЛ с интервал между сеансите по 5–6 дни (t 42,9–43,5 °C). След това размерът на тумора значително намалява, което позволява радикална мастектомия през юни 2003 година. Следоперативният период преминава без усложнения. Наблюдавахме пациентката до 2007 година, преминаваше по 1–2 сеанса ИТЛ годишно. Състоянието й е задоволително, активно се занимава с домакинска работа.


Жена, И.В., 44-годишна. Диагноза: рак на млечната жлеза T3 N1 M0. Отказва предложената следоперативна телегаматерапия. Бяха проведени 3 сеанса ИТЛ през септември 2004 година (t 43,1–43,5 °С), след което формулата на тумора се променя (T1 N0 M0), извършва се радикална мастектомия. По два-три пъти на година се провежда ИТЛ. По време на комплексни изследвания през септември 2008 година не бяха установени рецидиви и метастазиране. Трудоспособна (администратор в голямо промишлено предприятие).

Мъж, С.С., 43-годишен. Диагноза: рак на долното ампуларно отделение на дебелото черво (аденокарцином). Не се оперира поради неоперативния характер на тумора. Провеждат се 3 сеанса ИТЛ (t 43,0–43,3 °С), след това без технически затруднения се извършва сфинктерозапазваща резекция на дебелото черво (май 2008 година). Макар че периодът на наблюдаване засега не е много продължителен, отчетено е преминаване на тумора от неоперативен в оперативен благодарение на проведените сеанси ИТЛ.


Мъж, М.В., 57-годишен. Диагноза: рак на простатната жлеза (аденокарцином). По време на предоперативния период се провеждат 3 сеанса ИТЛ (t 42,9–43,2 °С). През юни 2004 година е проведена трансуретална простатектомия. По време на хистологично изследване на оперативния материал не е установено наличието на тумор. Пред- и следоперативно хистологично изследване се извършва от един и същи патоморфолог. Идентифицират се огнища на склероза, малки огнища на некроза, което се определя като постхипертермична патоморфоза. Пациентът е трудоспособен (мениджър на средно ниво). Патоморфолозите откриват в оперативния материал (последните четири наблюдения) множествени некрози, огнища на склероза, т.е. признаци на патоморфоза, очевидно свързани с въздействието на ИТЛ.


Имуностимулиращото действие на ИТЛ


Имаме многобройни наблюдения върху пациенти с устойчива левко- и тромбоцитопения, възникнала вследствие на химио- и/или лъчева терапия. Често тези усложнения трудно се лекуват с традиционни методи за корекция, което налага отказ от провеждане на необходимото лечение. Преминаването през 1–3 сеанса ИТЛ (t 42,0–42,7 °С) води до нормализиране на кръвните показатели и позволява терапията да продължи.


Жена, М.Н., 49-годишна. Диагноза: рак на белия дроб, множествени метастази в черния дроб, в петия кръстен прешлен и седалищната кост. След провеждане на 4 курса ПХТ се постига определен стабилизиращ резултат. При провеждане на 5-ти курс е диагностицирана устойчива левкопения (1,2 ?109) и тромбоцитопения (50 хил.), които не позволяват да се продължи ПХТ. Традиционните методи за стимулиране на хемопоезата не дават ефект. Бяха проведени 2 сеанса ИТЛ с интервал по 6 дни (t 42,2–42,4 °С). Към четвъртото денонощие след втория сеанс ИТЛ нивото на левкоцитите се повишава до 4,9 ?109, а нивото на тромбоцитите – до 250 хиляди, което позволява да бъде продължен палиативният курс ПХТ. Въпреки това диагнозата «рак» означава, че винаги е «късно»! Какъв е изходът? Всички ние постоянно сме заобиколени от милиарди бактерии и вируси, създаващи опасност от инфекция, която може да причини съществена вреда на здравето и да съкрати продължителността на живота, ако нашият имунитет е отслабен. Хроничните и неидентифицираните инфекции отнемат по много години активен живот. Съществена вреда на имунитета нанася приемът на антибиотици. Никоя имунна система няма да издържи техния неконтролиран прием. Вреда нанася и неспирният труд без почивка и сън. Пониженият имунитет оказва негативно влияние и върху външността – лющеща се напукана кожа, лош тен, коса без блясък и с начупени краища, чупливи и меки нокти, изкривена стойка, непривлекателна походка, помръкнал поглед, лошо състояние на венците и зъбите. Стремежът към почивка в друга климатична зона със смяна на часови пояс и хранителен режим също не води до по-добро здраве и повишава риска от възникване на онкологични заболявания. Няма човек, който да не се страхува от вероятността да се разболее от рак. Какво да се прави? Какво да прави човек, преминал през «отлично» хирургично отстраняване на тумор, но който не е уверен, че няма да плъзнат метастази?

 

Великият френски хирург Рене Лериш (Leriche, 1879–1955) е считал, че болестта е драма в две действия. Първото действие се разиграва в тишина, при загасени светлини и спуснати завеси. Когато нещо се появява и започва да ни безпокои, обикновено това вече става по време на второто действие. През последните години благодарение на бурното развитие на молекулярната генетика на рака се появиха методи, позволяващи да се определи началото на възникване на ракови клетки в организма. Във всеки организъм постоянно се появяват мутирали клетки с признаци на злокачественост, затова всеки здрав човек (и непушач в това число) има ракови клетки, те могат да се идентифицират с помощта на онкомаркери. Във всеки случай, когато нивото на онкомаркери е повишено, се появява «онкологична предпазливост». Определяне на онкомаркери се извършва както в Америка, Европа, така и в Русия. Вече ги определихме и какво да правим? Как да се отстранят тези незначителни клетъчни злокачествени колонии, които не се «разпознават» с други средства за диагностициране? Хирургията не върши работа – не знаем какво трябва да бъде «отрязано». Лъчевата терапия също не става – не знаем какво да облъчваме. В резултат на химиотерапията ще «оплешивеем» и ще се «влоши» кръвта. Тогава какво ни остава? Да повишаваме противораковия имунитет под контрола на маркерите? Не е лоша идея. Но има още едно средство. Това е общата пикова хипертермия на високо ниво, която е безопасна за пациента, убива злокачествените клетки, където и да се намират, повишава имунитета, подобрява функцията на жизненоважните органи и тъкани и надеждно санира (очиства) целия организъм. Тя може да се прилага периодично, по този начин се изключва вероятността да се появи рак. Топлолечението има ефективно приложение в онкологичната, вирусологична и алергологична практика, когато е необходимо да се постигне некробиоза и апоптоза на злокачествените клетки, да се потисне инфекцията или да се разрушат парапротеините и патологичните имуноглобулини. Освен това хипертермията се бори с преждевременното стареене на целия организъм.

4.3. Алергология


Използване на обща пикова хипертермия (42–43,5 °С) в терапията срещу тежки форми на атопична бронхиална астма

 

Известно е, че съвременната медико-социална ситуация се отличава с постоянно нарастваща честота на имуноалергологични заболявания и конкретно случаите на бронхиална астма (Волков В.Т., Стерлис А.К., 1996; и др.). Нашите изследвания, проведени по програма «JSAAK» през 1996–1999 г., потвърждават това наблюдение. Оказа се, че от 14 258 анкетирани сибирски ученици симптоми на бронхиална астма (БА) са регистрирани при всяко четвърто дете (25,6 %). Не е учудващо, че по обобщени статистически данни на руски и чуждестранни автори честотата на БА сред възрастното население е 5–7 %. При това се наблюдава тенденция към увеличаване броя на тежки, хормонозависими форми на БА. Това говори за това, че съществуващите в пулмонологията методи за лечение на БА, в които се използват съвременни фармакологични средства (антибиотици, хормони, бета 2 миметици, муколитици, имунокоректори и др.), са недостатъчно ефективни, тъй като оказват въздействие не върху основните патогенетични звена на БА, а само върху конкретните клинични проявления (симптоми) на тежкото общо заболяване на организма. В тази връзка става все по-актуален въпросът относно преразглеждането на множество твърдения за същността на БА, стратегията и подхода в лечението на БА, изключенията от «симптоматичната» терапия на клиничните прояви на заболяването. Настоящото съобщение илюстрира обосноваността на
преразглеждането на стратегията и подхода при лечение на БА. В този смисъл перспективно направление е използването на разработената от нас интензивна медицинска технология за лечение на тежки хормонозависими форми на БА, която се основава върху прилагане на обща пикова хипертермия (42–43,5 °С). Научнообосновано доказателство за целесъобразността на ОПХ от толкова високо ниво е установената способност на изкуствено индуцираното хипертермично състояние целенасочено да разрушава и отстранява от организма патогенетичните фактори на бронхоспазма и възпалението, да потиска дисбаланса в имунния статус. В резултат на еднократен сеанс ОПХ вече след едно денонощие се потискат основните клинични проявления на БА, дори при тежка форма (с усложнения). Пациентите спират да приемат хормони и други медикаменти. За пет години са излекувани 28 болни от БА в различен стадий, на различна възраст и от различен пол. При всички болни след топлинно лечение се наблюдава потискане на всички проявления на БА, нормализиране на параметрите на спирограмата, изключване на необходимостта от прием на хормони, бронхолитици и други фармакологични средства. Освен това се наблюдава достоверна положителна промяна в стойностите на имунния статус и изчезване на алергени. Това е доказателство за патогенетичното въздействие на ОПХ (изобр. 23).


Изобр. 23. Намаляване на съдържанието на алергени (А) в кръвта и на имунни комплекси (Б) при пациент с бронхиална астма.

По такъв начин клиничните последици в резултат на топлинно лечение на бронхиалната астма са:
• Бързо потискане на основните проявления на бронхиалната астма, дори при тежка форма (с усложнения).
• Ефективно унищожаване и отстраняване от организма на патогенетични фактори (циркулиращи имунни комплекси, алергени, патоимуноглобулини, патоолигопептиди), участващи в развитието на бронхиалната астма.
• Бързо възстановяване на функционалната способност на белите дробове, която се потвърждава със спирограма.
• Елиминиране на зависимостта от хормонални препарати.
• Елиминиране на дисбаланса в имунната система, възникващ в резултат на използване на хормонални препарати.
• Възможност за преминаване към рехабилитационен извънболничен етап в рамките на едно денонощие след ОПХ. Можем да се надяваме, че предлаганият начин за лечение на БА ще намери своето място в комбинация с други варианти за лечение на това заболяване.

4.4. Наркология


Потискане на абстинентния синдром при наркозависими

 

Абстинентният синдром е критично, условно смъртоносно състояние при спиране на прием на наркотици от лица с физическа (химическа) зависимост. Известни са начини за лечение на абстинентния синдром, които се основават върху многодневен (от 7 дни до 6 седмици) прием на «намаляващи» дози нарко-заместители, големи дози хипнотици, холинолитици, адреноблокатори, транквиланти и симптоматична терапия [Рамхен, 1967]. Също така е известен начин за лечение на абстинентния синдром при наркозависими [Морозов, Боголепов, 1984], при който се използва интрамускулно инжектиране на сулфозин, пирогенал, пироксен, калциев хлорид, натриев тиосулфат, унитиол и други средства за повишаване температурата на тялото, които се съчетават с терапевтични процедури (сауна, вана, душ).


Недостатъците на тези начини за лечение на наркотичния абстинентен синдром са:
– полипрагмазия, когато се използват препарати за симптоматична терапия;
– продължително (в течение на не по-малко от 7 денонощия) преодоляване на страданията; – тревожност, стрес, възбуда, обилно отделяне на слюнка, повръщане, разстройство, болки в костите и ставите, тахикардия и други симптоми на наркотичните «гърчове»;
– не се елиминира физическата зависимост, а само се облекчават патологичните проявления на абстинентния синдром;
– при последния начин потенциалните възможности на хипертермията се реализират само отчасти, макар че се използва пирогенал и температурно въздействие във вид на вани и душ.


Предимствата на ОПХ като начин за потискане на абстинентния синдром при наркозависими са:
1. Елиминиране на проявленията на абстинентния синдром и на физическата зависимост след един, два, три сеанса обща пикова хипертермия.
2. Отсъствие на страдание по време на потискане на абстинентния синдром и след прилагане на обща хипертермия.
3. Отсъствие на полипрагмазия преди и след прилагане на ОПХ.
4. Клинично значимо понижаване на интензивността на психоемоционалните, вегетативни и органни разстройства след потискане на абстинентния синдром.


За пример могат да послужат следните случаи от практиката:

Пациент К., 21-годишен. Диагноза: опийна наркомания II стадий. Абстинентнен синдром. Злоупотреба с индийски коноп. Вирусен хепатит (ремисия). Употребява марихуана от 16-годишна възраст, опиумни сурогати интравенозно – от 18-годишна възраст. Максимална дневна доза опиум – 3,0 г сухо вещество с добавяне на 150 мг димедрол. Постъпва в отделението по реанимация на 24.09.97 година. Предпроцедурна подготовка в рамките на 1 ч преди процедурата: реополиглюкин 400 мл, 250 мл 10 % глюкозен разтвор с витамини (B6 5 % – 10 мл, С 5 % – 10 мл), панангин 20 мл. Индукционна доза при анестезия – кеталар 100 мг, интубация на трахеята и изкуствена вентилация на белите дробове в режим на умерена хипервентилация с ниво на сатурация в кръвта 100–96 % (пулсоксиметър «Сименс»). Температурата в хранопровода е 36,8 °С, ардуан – 4 мг. Общата анестезия се поддържа на ниво III/1 с фракционно въвеждане на фентанил по 1 мл интравенозно. Затоплянето на пациента се извършва във вана с вода (46 °С) с темпо по 1 °С на 3–5 минути. При температура 43,6 °С в хранопровода затоплянето се прекратява. Пациентът се изважда от ваната. Интравенозно се преливат 450 мл размразена плазма и 150 мл поляризираща смес (10 % глюкозен разтвор – 250 мл, калий – 14 ммол, инсулин – 10 ед.). Четири часа след началото на процедурата пациентът е в съзнание. Екстубиран. В рамките на първото денонощие и през следващите денонощия не се налага използване на аналгетици, седативни препарати, наркотици и транквиланти. Субективната оценка на пациента е: «Не очаквах, че това ще е толкова лесно». Заключение на нарколога: «Симптоми на абстиненция няма, бързо възстановяване на психичното и соматичното състояние».


Пациент Я., 26-годишен. Диагноза: опийна наркомания II стадий. Употребява опиум от 1993 година в максимална (към настоящия момент) дневна доза по 8–10 г суров опиум с добавяне на 200 мг димедрол. Епизодично употребява хероин, марихуана, кокаин. Постъпва в отделението по реанимация на 29.10.97 година. Предпроцедурна подготовка: реополиглюкин 400 мл, калиев хлорид 4 % разтвор - 20 мл, витамини В6 и С по 10 мл 5 % разтвор. Индукционна доза при анестезия – кеталар 100 мг, след интубация на трахеята и изкуствена вентилация на белите дробове в режим на умерена хипервентилация с ниво на сатурация 100–96 %. Анестезия в стадий III/1 се поддържа с фракционно въвеждане на фентанил по 1 мл, изходната температура в хранопровода е 36 °С. Затоплянето на пациента се извършва във вана с вода (46 °С) с темпо по 1 °С на 3–5 минути. При температура 43,5 °С в хранопровода активното затопляне се прекратява. Пациентът се изважда от ваната. Интравенозна инфузия на 550 мл размразена донорска плазма, 500 мл кристалоиди с панангин (40 мл), калиев хлорид (4 % – 40 мл). Пациентът се връща в съзнание 4 ч след началото на процедурата. Екстубиран. В рамките на първото денонощие и през следващите денонощия не се налага използване на аналгетици, наркотици, транквиланти, седативни и други психотропни средства. Субективно пациентът отбелязва, че много леко е понесъл абстинентния синдром без да е предполагал, че това е възможно, имайки предвид неговия минал опит. Заключение на нарколога: «След потискане на опийния абстинентен синдром с помощта на хипертермията клиничните особености на следпроцедурния период се отличават с бързо редуциране на абстинентните прояви, бързо възстановяване на съня, отстраняване на вегетативните разстройства, нарушенията в психоемоционалната сфера, отсъствие на влечение към наркотици, слабо изразен болков синдром».